Обувките с дебели подметки се появяват в Европа в периода XІV-XVІІ век. Смята се, че са създадени във Венеция и са плод на влияние от Централна Азия. Изумителен е фактът, че тези средновековни платформи, изработени от корк или дърво, са достигали височина от 50 сантиметра, а според някои източници дори до метър (39 инча).
Според обувките, но най-вече според височината на платформата, се е съдело за обществения статус на този, които ги носи. По тях се е съдело дали дамата е аристократка или обикновена гражданка. Високите платформи са имали за цел да предпазват дрехите и краката от калта по средновековните улици и мръсотиите на градската канализация.
Много често обувките, които са носели хората през Средновековието, са имали твърде екстравагантен стил и висока цена. Изработените от дърво платформи са били обличани с фина коприна или кадифе, украсявани със сребърни дантели, скъпоценни камъни и свилени пискюли.
Ежедневното носене и ходенето с такива обувки е било доста неудобно и трудно. Поради това знатните и богати жени са излизали винаги в компанията на някоя от своите прислужнички, които да ги подкрепят по време на разходките им.
Във Венеция обувките с високи платформи са наричани “tsokkoli”. Това наименование е свързано със звука, който те произвеждат по време на ходене.
Католическата църква остро осъжда съществуването на обувките на платформа и ги заклеймява като покварени и развратни. В днешно време думата zoccola (съществително име в ж.р., производно от zoccolo – „дървена обувка”) се използва в италианския жаргон за „лека жена“ (проститутка).
В Испания към обувките „tsokkoli“ са далеч по-благосклонни и те се използват от много повече социални прослойки, като с тях хората в миналото успешно са се справяли с преодоляването на локвите и калта по пътищата. Наричали ги chоpinе (наименование, произтичащо също от звука, който обувките издават при ходене).
Същото наименование се използва и от англичаните. Интересен факт за обувките на платформа е използването им от младоженците в Англия, които искали да изглеждат по-снажни. С помощта на такива обувки те добавяли няколко сантиметра към ръста си, но ако след сватбата тази хитрост бъде разкрита партньорът е имал право да се откаже от сключения брак.
Обувките „tsokkoli“ са се изработвали от дърво или кожа и са се използвали както от жени, така и от мъже. Разбира се, всеки чифт е имал собствени характеристики, особености и украса.
Някои от тях са били резбовани, други са наподобявали формата на чорап. В повечето случаи са били наричани с характерни за всяка една област имена. В Кантабрия, например, са били наричани “albarka“ (albarca), където ги наричат albarki и до днес.
Сандали на платформа са използвали в Турция и в Мароко, но първоначално само като обувки за баня. Едва по-късно дамите започват да ги носят по улиците в лошо време, също както европейците.
Според Джон Ръскин, Карпачо рисува тази картина, за да покаже сатиричното си отношение: „ … в ъгъла са поставени чифт дамски обувки, които са абсурдни и вулгарни и са средство жените да изразят надменността и гордостта си през XV век.
Обувките на високи платформи са служели на хората векове наред, независимо дали са били изработени от кожа, дърво или метал. Славата им затихва едва през XVІІ век, когато на мода излизат обувките тип-пантофи. Във Венеция, според историческите извори, обувките на високи платформи са били забранени след нещастен случай.
През XX век, благодарение на Салваторе Ферагамо (Salvatore Ferragamo), дизайнерските обувки на платформа отново излизат на мода и завладяват модните подиуми. Оригинални обувки на високи платформи от зората на тяхното съществуване днес могат да се видят само в някои музеи.
източник: bigpicture.ru