Какво представляват бунионите?
Бунионите са една от най-често срещаните деформации на стъпалото. Те представляват издутина в основата на палеца, който постепенно започва да се извърта навътре към втория пръст и го притиска към останалите. Това състояние обикновено е съпроводено с оток и възпаление, които предизвикват силна болка.
Първоначално бунионите се изразяват само с подутина, която не боли и не напомня често за себе си. Има хора, които имат огромни буниони, но не изпитват никакви болки, има и други, чиито деформации са незначителни, но изпитват много силни болки. Като цяло няма зависимост между големината на бунионите и силата на болката.
Наистина ли високите токчета са „големият виновник“?
Всъщност, сами по себе си, тесните обувки не са основната причина за появата на буниони. Реално тесните обувки събуждат симптомите, но рядко те са основната причина за промените в ставата на палеца. В ортопедичната практика има случаи на съвсем малки деца, които имат подобни деформации и това не е някакъв медицински феномен. Обичайно при тях появата на буниони е в следствие на костна деформация, свързана с конкретна генетична обусловеност.
Поява на биуниони е по-характерна за момичета и жени, но не са изключение и при момчета и мъже.
Рискът от поява на буниони се увеличава неколкократно при наличие на спаднал свод, плоскостъпие и хлабави междуставни връзки.
Когато се носят обувки с високи токчета това натоварва предната част на стъпалата – възглавничките и пръстите, ставите им също. Те поемат по-голяма част от тежестта на тялото и изтласкват стъпалото напред, така пръстите на краката се събират в предната част на обувката и се притискат един в друг, често това причинява дискомфорт и болки.
Друга причина, която кореспондира с появата на буниони са професиите, които изискват продължително ходене или стоене в изправено положение.
Бременността също може да поощри появата на буниони, тъй като хормоналните промени могат да повлияят върху еластичността на ставните връзки. Много бременни се оплакват от спаднали сводове, които реагират в резултат на рязкото покачване на тегло в кратки срокове.
Бунионите са характерни и за хората, страдащи от артрит. В техния случай появата на буниони е свързана с трайните изменения на костната структура и структурата на ставния хрущял.
Как да се третират бунионите?
Бунионите могат да се повлиаят добре от някои консервативни методи на лечение, преди да се предприемат мерки за оперативно намеса. Много хора намират решения, които облекчават състоянието им, така че продължават да живеят активно с тази деформация.
Няколко консервативни методи за справяне с бунионите:
*Ако имате буниони, избирайте и носете обувки с широки бомбета, така че зоната за пръстите да позволява да ги движите свободно.
*Носете обувки от естествени меки материали, в които поставяйте допълнителни ортопедични или индивидуални стелки.
*Вземете си пръсторазделител, който да поставяте между палеца и втория пръст.
*Използвайте специална силиконова превръзка, която да обвива издутината на палеца ви, така че да не се трие в обувката по време на ходене.
*Давайте си по-често почивки и правете компреси с лед.
*При по-тежки ситуации се консултирайте със специалист и ако се налага проведете курс на лечение с кортизон.
Бунионите и хирургията
Всяка хирургическа интервенция изисква много внимателна преценка на плюсовете и минусите, които тя носи.
Основната причина поради която хората прибягват до премахване на бунионите посредством хирургическа интервенция – буниоектомия, е, че болките, които изпитват ограничават ежедневните им дейности и обичайният ритъм на живот. Има случаи, в които деформацията е толкова тежка, че бунионите могат да доведат до увреждане на съседни тъкани, сухожилия и стави, до появата на пръст-чукче, бурсит и възпаление на глезенната става. При тях оперативното лечение често е единственото решение.
Обичайно в по-голямата част от случаите хирургическата намеса се заключава в „изпиляване“ на натрупаната излишна костна тъкан от външната страна на ставата на палеца и това е достатъчно за връщането й към нормална функционалност. Възстановителния период в този случай е от 4-5 дни до седмица.
При някои по-сложни случаи с големи деформации, оперативното лечение включва отваряне на ставата и хирургическата й реконструкция, а възстановителния период продължава средно от шест до осем седмици.
*Информацията, съдържаща се в този блог не е предоставена от медицински специалисти и има само информационна цел. Тази информация не може да замени консултацията със специалист. При въпроси, обърнете се към лекар или друг медицински специалист. Изложената в тази статия информация не е предназначена за диагностика или лечение и не може да замести компетентната лекарска помощ. Винаги се консултирайте с лекар или специалист по въпросите, отнасящи се до вашето здраве.
